малък семеен хотел в Созопол
след почти година работа, вече е готов;
още снимки
29.6.07
11.6.07
Пътуването 1 : съдбата на пътешественика :))
1-ви юни
докато се намоткаме, настегнем багажите и накупим биричка стана обед; излизаме на пътя в най-голямата жега :)) стопа върви вълшебно : първата кола с весел рибар, отиващ на банкет ни оставя на разклона към Ботевград, от където ни взима чичка румънец директно за Букурещ; почти невероятно, но за 5 часа сме вече в Румънската столица, като по пътя взимаме малко уроци по румънски от чичката; избираме си произволна точка на картата, взимаме метрото и се оказваме в абсолютната '0' на Букурещ - piata Universitat, където изчакваме да дойде Петро - нашия CS-приятел; Петро е чудесно младежче, слуша хубава музика, чете книги и пътува доста, предполагам че тепърва ще се виждаме още с него по съседски :))
2-ри юни
след като проспиваме юнашки нощния живот в Букурещ на другия ден преди полета правим няколко часова разходка с раниците на гръб из централната част на града, която е комбинация от възхитителна стара архитектура, коли неспазващи сфетофарите, паркове и заведения; опитвайки се да стигнем навреме до летището успяваме да се заблудим от наръчника на Lonely planet, да ни хване контрола без билети в автобуса и да ни качи отново без билети, защото в деиствителност няма от каде да купим такива :) полета освен, че закъснява с почти 2 часа е с ужасен раздрънкан самолет. Примиряваме се с липсата на място между редовете и несервирането на безплатни напитки заради изключително ниската цена на двупосочния билет - само 112Е; кацнали веднъж в Дортмунд се опитахме максимално бързо да се ориентираме от къде да се изнесем към мястото за стоп; на летището обаче ни хареса Тило - младеж от Munster, който опитвайки се да помогне ни забави доста и в 11ч, когато вече бяхме наясно с посоките беше тъмно; пред алтернативата нощен стоп или спане навън, след кратък скандал се споразумяхме да отидем в Ирини - следващия CS-приятел; Ирини е студентка от гръцки произход, която живее зедно с Сара - една испанка, и двете си плашливи котки :) Понеже се притесняваше да ни остави сами отидохме с нея на студентско парти в клуб на близо, където потанцувах и подскачах докато си изкълчих ръката :))
3-ти юни
благодарение на hitchbase бяхме намерили подробно инфо за мястото ,от където можем да излезем на стоп от Дортмунд; отне ни около час докато минем през предградията,заобиколим бетонните стени на магистралата и излезем на бензиностанцията, където изглеждаше почти невъзможно да хванем кола :( След не повече от 5 мин суетене ни спряха Алекс и Клаудия; Алекс е син на фермер от района, но се занимава с продажба на софтуер; Тъй като живееха в малко градче по средата на пътя до Хамбург бяха изключително мили да ни поканят на чай удома и да се обадят на техни приятели, които пътуваха в нашата посока ,за да ни прехвърлят; Към 20ч вече пиехме биричка с Калоян и Златка в Хамбург :)
4-ти юни
Сутринта отидохме до Техническия университет, където учи сестрата на Наско; Проверихме новините от Росток, взехме новата палатка, хапнахме огромни порции в стола и се запътихме към Роте Флора. Роте флора е скуот в центъра на Хамбург, където се развива яко алтернативна субкултура : постоянно се организират концерти, постановки, изложби и уъркшопи; бяха си измаисторили и голама скейт-рампа Там имаше информационен център за събитията в Росток. Новините ни изпълниха с противоречиви настроения, аз дори не исках да тръгвам; Решихме все пак да преценим на място каква е ситуацията. Юлия ни посрещна на гарата и ни заведе в лагера. Честно казано не ми се разказва за този лагер, определено не се чувствах на мястото си там;
5-ти юни
С кратък дъждец призори тествахме новата палтка, но показвайки си носа навън, при гледката отново ми се прииска да не съм на това място :(
Спасението доиде от Ю., която учи в момента в Копенхаген и ни покани да й отидем на гости. Трябваше да се метнем до Хамбург и да се върнем обратно заради паспорта на Наско, но в 21.30 бяхме на ферибота към Дания; изключително забавно пътуване - хилихме се през цялото време и търчахме нагоре-надолу по палубите; След около 2 часа се изтърсихме на отсрещния бряг; докато се чудехме на къде да вървим, за да хванем някакъв влак до нас спря кола и човека от вътре ни предложи да ни закара до мястото, до което пътува - около 80 км преди Копенхаген. Оказа се, че типеца е палестинец, живял в Бг преди 17г и ни чул на ферибота, че говорим на български и за това решил да ни помогне. Още една невероятна история :)) Знаеше български мн. добре и разпитваше за всичко; Радваше се супер много , че е срещнал българи и накрая дори реши да ни закара до Копенхаген, въпреки че не му беше на път. И така със смях и закачки към един след полунощ пристигнахме; Запътихме се към Клара-приятелка на Ю. за да си вземем душ. В центъра се натъкнахме на един познат уличен музикант от България, установил се за лятото в Кристияния.
6-ти юни
Най-готиния ден от цялото пътуване, и всъщност единствения, в който не преодолявахме големи разстояния :)) Разхождахме се из Копенхаген, отначало пеша, после яхнали общински велосипеди. Прекрасното време ни съпътстваше навсякаде, имахме късмет и тук; обичайният за тези места дъжд беше заменен от необичайна жега :)
Влюбихме се в този град заради безбройните велосипеди, спокойните площади и паркове, леко лудите му хора, морето и Кристияния.
Свободния град е социален и културен феномен, но не това ме впечатли най-много. Завладяващо беше усещането за хармония и спокойствие. Всичко останало може да се прочете на техния сайт
Надявам се да отида пак там.
7-ми юни
Неизбежното завръщане започна. Мисълта да зарежем всичко и да продължим да пътуваме ни спохождаше често, още не съм много наясно защо не го направихме :))
Прекосихме почти цяла Дания с 2 влака и автобус, минавайки няколко пъти над морето по мостове, които свързват островите. Нарочно избрахме друго пристанище, от където да се качим на ферибота за Германия и след кратък стоп с 2 момчета кайт-маниаци се озовахме в Кил - още един град на северното море; Вечерта завърши с напиване в "Ахой" :)
8-ми юни
Вече започнахме да се размазваме от пътуване и решихме да си вземем кола от mitfahrzentrale вместо да стопираме; Така имахме пак половин ден в Хамбург, който използвахме за лек шопинг в един антиквариат,ядене на чили супа и пиене на бирички :)) В колата бяхме шантава агитка - китаец, индианец от Перу и 2-ма българи; Глобализация, миграция и диск на Марая Кери извъртян поне 6 пъти за 4 часа.
Вечерта , отново в Ирини, но този път попаднахме на голямо студентско парти продължило до сутринта.
9-ти и 10-ти
Летеж до Букурещ и отново при Петро. Изтощението ни нападна и направихме един сет от 15 часа спане. На сутринта стопче към Бг. В Русе дори успяхме да се видим с К8 и да попаднем на истинска гаражна банда :))
Това е накратко, повече - като тръгнете, сами ще видите
докато се намоткаме, настегнем багажите и накупим биричка стана обед; излизаме на пътя в най-голямата жега :)) стопа върви вълшебно : първата кола с весел рибар, отиващ на банкет ни оставя на разклона към Ботевград, от където ни взима чичка румънец директно за Букурещ; почти невероятно, но за 5 часа сме вече в Румънската столица, като по пътя взимаме малко уроци по румънски от чичката; избираме си произволна точка на картата, взимаме метрото и се оказваме в абсолютната '0' на Букурещ - piata Universitat, където изчакваме да дойде Петро - нашия CS-приятел; Петро е чудесно младежче, слуша хубава музика, чете книги и пътува доста, предполагам че тепърва ще се виждаме още с него по съседски :))
2-ри юни
след като проспиваме юнашки нощния живот в Букурещ на другия ден преди полета правим няколко часова разходка с раниците на гръб из централната част на града, която е комбинация от възхитителна стара архитектура, коли неспазващи сфетофарите, паркове и заведения; опитвайки се да стигнем навреме до летището успяваме да се заблудим от наръчника на Lonely planet, да ни хване контрола без билети в автобуса и да ни качи отново без билети, защото в деиствителност няма от каде да купим такива :) полета освен, че закъснява с почти 2 часа е с ужасен раздрънкан самолет. Примиряваме се с липсата на място между редовете и несервирането на безплатни напитки заради изключително ниската цена на двупосочния билет - само 112Е; кацнали веднъж в Дортмунд се опитахме максимално бързо да се ориентираме от къде да се изнесем към мястото за стоп; на летището обаче ни хареса Тило - младеж от Munster, който опитвайки се да помогне ни забави доста и в 11ч, когато вече бяхме наясно с посоките беше тъмно; пред алтернативата нощен стоп или спане навън, след кратък скандал се споразумяхме да отидем в Ирини - следващия CS-приятел; Ирини е студентка от гръцки произход, която живее зедно с Сара - една испанка, и двете си плашливи котки :) Понеже се притесняваше да ни остави сами отидохме с нея на студентско парти в клуб на близо, където потанцувах и подскачах докато си изкълчих ръката :))
3-ти юни
благодарение на hitchbase бяхме намерили подробно инфо за мястото ,от където можем да излезем на стоп от Дортмунд; отне ни около час докато минем през предградията,заобиколим бетонните стени на магистралата и излезем на бензиностанцията, където изглеждаше почти невъзможно да хванем кола :( След не повече от 5 мин суетене ни спряха Алекс и Клаудия; Алекс е син на фермер от района, но се занимава с продажба на софтуер; Тъй като живееха в малко градче по средата на пътя до Хамбург бяха изключително мили да ни поканят на чай удома и да се обадят на техни приятели, които пътуваха в нашата посока ,за да ни прехвърлят; Към 20ч вече пиехме биричка с Калоян и Златка в Хамбург :)
4-ти юни
Сутринта отидохме до Техническия университет, където учи сестрата на Наско; Проверихме новините от Росток, взехме новата палатка, хапнахме огромни порции в стола и се запътихме към Роте Флора. Роте флора е скуот в центъра на Хамбург, където се развива яко алтернативна субкултура : постоянно се организират концерти, постановки, изложби и уъркшопи; бяха си измаисторили и голама скейт-рампа Там имаше информационен център за събитията в Росток. Новините ни изпълниха с противоречиви настроения, аз дори не исках да тръгвам; Решихме все пак да преценим на място каква е ситуацията. Юлия ни посрещна на гарата и ни заведе в лагера. Честно казано не ми се разказва за този лагер, определено не се чувствах на мястото си там;
5-ти юни
С кратък дъждец призори тествахме новата палтка, но показвайки си носа навън, при гледката отново ми се прииска да не съм на това място :(
Спасението доиде от Ю., която учи в момента в Копенхаген и ни покани да й отидем на гости. Трябваше да се метнем до Хамбург и да се върнем обратно заради паспорта на Наско, но в 21.30 бяхме на ферибота към Дания; изключително забавно пътуване - хилихме се през цялото време и търчахме нагоре-надолу по палубите; След около 2 часа се изтърсихме на отсрещния бряг; докато се чудехме на къде да вървим, за да хванем някакъв влак до нас спря кола и човека от вътре ни предложи да ни закара до мястото, до което пътува - около 80 км преди Копенхаген. Оказа се, че типеца е палестинец, живял в Бг преди 17г и ни чул на ферибота, че говорим на български и за това решил да ни помогне. Още една невероятна история :)) Знаеше български мн. добре и разпитваше за всичко; Радваше се супер много , че е срещнал българи и накрая дори реши да ни закара до Копенхаген, въпреки че не му беше на път. И така със смях и закачки към един след полунощ пристигнахме; Запътихме се към Клара-приятелка на Ю. за да си вземем душ. В центъра се натъкнахме на един познат уличен музикант от България, установил се за лятото в Кристияния.
6-ти юни
Най-готиния ден от цялото пътуване, и всъщност единствения, в който не преодолявахме големи разстояния :)) Разхождахме се из Копенхаген, отначало пеша, после яхнали общински велосипеди. Прекрасното време ни съпътстваше навсякаде, имахме късмет и тук; обичайният за тези места дъжд беше заменен от необичайна жега :)
Влюбихме се в този град заради безбройните велосипеди, спокойните площади и паркове, леко лудите му хора, морето и Кристияния.
Свободния град е социален и културен феномен, но не това ме впечатли най-много. Завладяващо беше усещането за хармония и спокойствие. Всичко останало може да се прочете на техния сайт
Надявам се да отида пак там.
7-ми юни
Неизбежното завръщане започна. Мисълта да зарежем всичко и да продължим да пътуваме ни спохождаше често, още не съм много наясно защо не го направихме :))
Прекосихме почти цяла Дания с 2 влака и автобус, минавайки няколко пъти над морето по мостове, които свързват островите. Нарочно избрахме друго пристанище, от където да се качим на ферибота за Германия и след кратък стоп с 2 момчета кайт-маниаци се озовахме в Кил - още един град на северното море; Вечерта завърши с напиване в "Ахой" :)
8-ми юни
Вече започнахме да се размазваме от пътуване и решихме да си вземем кола от mitfahrzentrale вместо да стопираме; Така имахме пак половин ден в Хамбург, който използвахме за лек шопинг в един антиквариат,ядене на чили супа и пиене на бирички :)) В колата бяхме шантава агитка - китаец, индианец от Перу и 2-ма българи; Глобализация, миграция и диск на Марая Кери извъртян поне 6 пъти за 4 часа.
Вечерта , отново в Ирини, но този път попаднахме на голямо студентско парти продължило до сутринта.
9-ти и 10-ти
Летеж до Букурещ и отново при Петро. Изтощението ни нападна и направихме един сет от 15 часа спане. На сутринта стопче към Бг. В Русе дори успяхме да се видим с К8 и да попаднем на истинска гаражна банда :))
Това е накратко, повече - като тръгнете, сами ще видите